(Прописвам след извесна пауза, така че не ми се смейте.)


 Meshuggah бавно и постепенно заеха позицията на банда, вдъхновила цял стил. Този стил се нарича djent.
Няма да се спирам по-подробно върху цялата амалгама от банди, които се вписват в това музикално течение, но е факт че и те, и други най-различни формации сочат Meshuggah като един от основните изочници на вдъхновение.

В паузата между ObZen и Koloss нашите хора освен, че изпълзяха от ъндърграунд средите и ObZen се превърна в най-успешният от комерсиална гледна точка техен албум, по-изтънчените слушатели на екстремната музика започнаха да посочват Meshuggah като едни от фаворитите си.

След шест албума, пет EP-та и осем музикални клипа, претръпналата армия от фенове успя да се наслади на вчерашното изтичане на новия им шедьовър-а именно, Koloss.

Моята среща с творбата беше леко опропастена от сестра ми, която за пръв път в живота си видях нервна (не се бъзикам). Докато й освободих място на трона пред компютъра, тя кършеше ръце като оплаквачка на погребение, опиянена от мъката, че още не е седнала да си чуе любимата банда.

Поразеселена и леко стресната, зачаках. Реакциите й плавно се сменяха през "not bad" към одобрително кимане, докато не издържа и не пусна албума на всеослушание, което обърка майка ми, но на нас нямаше как да ни запука в тази момент.

Но стига с роднинските връзки. След известно време успях да си набавя необходимото усамотение и след случайното недоспиване, превключих на полу-sleep mode (според мен, най-доброто състояние да оцениш обективно едно музикално произведение)

Началото ми се стори подчиняващо, дори леко наивно. По-нататък обаче се разкрива една потресаваща картина.
Анализите поспират и човек може да се хвърли единстено във възприемане...
Koloss е като малка болна планета, около която кръжи потресения ти мозък и вижда на flashback-ове барабанещите крака на Томас Хааке, които губят очертанията си от прецизната бързина и отлични рефлекси.

Междувременно китарите дълбаят основата като... ами, като ново поколение извънземни трактори с хипнотизаторски умения. Ако това дори може да се доближи до чувството.

А Jens... Jens както винаги реве страшно безмилостно, но не като жертва, а като господар, олицетворяващ всичките тия страхове и изблици на паника, които живото същество би срещнало при опастност от неидентифицирани машинарии, наобиколили го за части от секудната, пеещи някаква зловеща песен.

Тук някъде вече звуците започват да се виждат. Наподобяват тънки и дълги иглички от наелектризиран благороден метал, всяка от тях с халюциоген на върха; тези игли се забиват на точното място в нервните центрове на тялото ти и усещането, че орда от мравки си прави царство в леглото ти дори не те стряска.

Няма напрежение. Чувстваш се щастливо упоен. А дъхът на машината се чува от километри...

Всичко е стерилно и някак си гордо, уверено в способностите си. Но все пак, можеш да усетиш борбата между живото и машините ( Marrow)...агонията на механизма, която дъвче и изплюва; падението на човека, отразено в Break These Bones...

"Swarm" наподобява на маршируването на армия от паяци-роботи.
Все едно нещо на пръв поглед уродливо израства от почвата, но подчинява всичко и всички на себе си, колкото повече започва да се развива и да поглъща останалите. Някъде в този момент осъзнаваш, че всъщност всичко е прекрасно (по някакви неведоми закони на тривиалната теория). В защита на това твърдение, албумът завършва с The Last Vigil-един край, напомнящ замечтаните рифове на TesseracT.

Най-потресаващата песен за мен (и фаворит) е Behind The Sun. Бавното темпо мачка. Не, сериозно. Като че ли Мешуга са проникнали в страховете на флегматик, срадащ от шизофрения, който все си представя че бива смачкан от различни по големина и сила на захващане клещи. Сещаш ли се за Чуковете от видеото на Флойд?
Е нещо такова, ама чуковете не се движат правилно и ритмично, а са се насочили срещу малкото човече в стената.

С пот на челото и goosebumps, ако се налага да отсъждам, бих сложила 10 от 10.
И още нещо. Аз не съм бесния фен, който знае всичко за Мешуга, който е запомнил звученето на всяка отделна песен...най-вече съм наблюдател. И по-завършен и изпипан албум не съм срещала от бая време.


А тази картина в началото я иззех оттук:
http://furchiplqktorche.deviantart.com/gallery/?offset=24#/d3dhdwi