1
Posted by Ivelina Atanasova on Thursday, March 10, 2011
01.
гняв и безразличие-
две вълшебни думи
чрез които ловко се изтръгвам
след всяка катастрофа.
гняв и безразличие.
защото всичко, което се случва сега
ще бъде толкоз маловажно по-нататък
хванеш ли "сега" по-здраво
се топи като снежинка.
отвъд изтерзаните ми мисли
се крие хладна машина
отброяваща трезво дните си
с извратената физиономия
на саркастичен мазохист.
02.
надени си примката, ще гледам с удоволствие
как идеалът ти се скъсва, с непокорството на труп-
нягога живял, сега разлагащ се в реката
бял призрак, издуващ се над водораслите
ела и ме притисни към себе си-
моментът няма да е вечен
а навън ще завали, когато си отидеш
толкова банално е, но имаме "сега"
така че надени си примката, ела
и гледай как идеалът ти възкръсва
с кървави очи, спокоен като лед
все по-бял, издигащ се във въздуха
издигащ се над теб.
03.
...и когато отвори очи
ясното превърна се в неясно
светът превърна се в ковчег
и в него беше адски тясно
да политне иска
да се слее с нещо безвъзвратно
там желанието сковава всичко в лед
и да си сам е леко и приятно
but with your fingers crossed
you wish yourself a Holocaust
pay no mind to the battles you`ve won*
sink into the dissapearrin sun
04.
Пак съм тук, смразявам глупави надежди-
но как ми писна да се лутам в тъмнина!
Не искам много, няма да разплитам прежди-
само Истина, и капка светлина.
Слънцето да се разходи в мойта пазва-
в чистота, а не в душевна язва;
тук е леко, и приятно...
утре винаги е опция
да проспиш това, което би се случило
и Тази сомнамбулна вечер..
Там, сред мъртвите и безнадеждните.
05.
Смисъл, отвлечен надалеч
сред есен, минзухари и изсъхнала трева
надявам се да знаеш що е-
звук, излизащ от тръба,
напъхан в чуждото ухо.
Пожълтява и този лист.
След година-две го гледаш с поглед празен
но се връщаш в Бъдещето, в скривалището
на порочната ти, алчна младост
плъгзаща се кат, змия
извисена като нагъл скок
одобрена с блеснал влюбен поглед
наранена с резенче от ангелско перо,
животворна.
Повече е от самият теб
и е протест на тоз, загиващият свят,
алчен бунт на анемична, и хриптяща гръд
с очи големи, влажни, извънземни...
06.
В делириумът от възприятия
и в абстиненция от тъга
напред вървя без грам симпатия
към жалката ми, рошава глава.
Защото разумът не винаги е пръв
когато още ти стърчат криле.
Защото може и да храчим кръв
от изтерзаните си дробове
но няма да ти се дадем
машино, гълтаща овце
ще посадим заразен оптимизъм
там, при душегубното реле
ще те залеем с огън и признания-
скромността ще скършиме надве...
За да можем в този хаос от страдания
за миг да станем богове.
07.
притвори тя очи и полетя
полетя навътре в себе си
ошлайфа се в стоманените си очи
и светът през леден блок видя
така ли се създават нейните мечти
през зъби и с раздрани от предатели крила
през мъгла от вещи и безсмислена тълпа
която тази вечер от гневът й изгоря...
08.
Смъртта роди дете
От плавни сенки, от тъжащи струни
С коси от кървави висулки
И с очи, мътнеещи в безкрайността.
Под старата къща на Попа
Ято врабчета са сгушени.
И някъде под тях , на пейките
Се хилят хлапета напушени.
Детето мярна близкия трамвай
И възхити се на машинното му постоянство.
От дебрите му наизскачаха човеци
С рязки крясъци, подобни на пиянство.
Заговори на един поет детето...
-От вътрешностите им кухи,
И от празните им, овчи личица
Избухват само думи глухи
Гаврейки свещена тишина!-
-Защо, поете, на човеците си ти пазител?
Кога видя в душите им света обител?
Кога отправиха ти свойте почитания?
Нима без тях си ти обречен на страдания?
-Аз имах си една надежда,
вгледан в две изгарящи очи.
И като нафта те ме зимата затопляха,
но догоряха те.
Увяхнаха, уви.
-Когато ти в очите гледаше
Какво си мислеше за тях?
-Когато аз в очите гледах,
мислех за безкрайност, и за крах...
...И ето, хорската тълпа
На пътя си за вкъщи пак ме смаза.
От стадата имам страх.
-И онези нефтени очи
казваш ми, били са те различни?
Не реши ли, че са примерно лъчи
на демони за теб излишни?
Слушай ме, поет наивен-
Никога не вглеждай се в тълпата.
И не търси с жадуващ поглед
В нея някаква отплата-
Някой като теб, различен
Бродещ, търсейки разплата…
Недей!
-А що да сторя?
Що от нея да извадя?
-Изводи,горчиви.
Почерни им дрехите красиви.
С грозни, но и верни думи.
Току-виж наивността погуби!
-Виждам, истини говориш.
А аз с правдивостта не споря.
Искаш ли със мене да се поразходиш,
вече с тебе няма да се боря...
И ето, подир час се мръкна.
Глъчката за щастие заглъхна.
Нашите герои в такт проходиха-
с подръчни думи нормата умориха.
Смъртта на изкушението не издържа-
закрачи редом с двете си чеда,
сега оставят те из София следи
мътилки от сълзи на рошави овци.
09.
Култивирай слабост.
Наблюдавай как расте.
Съдери си кожата с ръце,
сграбчи изстрадалото си сърце
Изхвърли го в кофата,и не мисли
че то е нужно. Нужни са бодли!
За тези ходещи машини
със десетки пипала
а на тяхните турбини
надпис:
MADE IN VILLAGE SOFIA.
кретат в групи
и отиват си по същия начин
всеки смехотворен тих животец влачи
със затворени очи, и зееща уста
бавно умъртвяват своята душа
10. R.
Когато днес едно листо припадна във краката ми
поисках ти да се намираш там наместо него
но не истинското теб,
а величавото теб в главата ми...
Поисках го като глътка вино след разходка в пустинята
като тежък сън след мозъчна операция
като лятна буря със светкавици
С гордата осанка на прокажен
винаги да броди сам с ръце зад кръста
с походката на господар на мислите си...
Поисках образът да дойде-
да го сверя с настоящия
да самоанализирам себе си, какво търся
и защо бързам винаги безмислено
и пристигам изпотена
вън от кожата си
тук, сред бурята...
нямам против
нямам против да съм скелет-
да се доизграждам цял живот
и търсейки парчетата
да ровя във лайна
но не и тези
само не и тези
...
но пак изникваш
пак ме гледаш
пак си се вторачил
и аз във теб
всеки чака нещо,
всеки прави нищо...
и пак сънувам
че съм просто някаква снежинка
с пулсиращо сърце
обречена на гибел
от твоята ръка
поиграй си с мен
...на една игра студена-
кой е по-безразличен
ела да я играем с векове...
който пръв загуби- да умре.
11.
Сладка болка от самата Смърт-
от смъртта на сляпо да обичаш.
Волно ехо в пропастта лети-
няма отговор, и насаме говориш ти.
Блудкава, съмнителна, димяща смес:
запалително за всички сетива,
приспивателно за всеки стрес-
а има там простор и небеса...
Има наркотик за всяко зло.
Защо избра сред глупост да гориш?
Защо ти пречи образът да спиш?
Защо лекарството е винаги едно?
Където крие се копнеж-
плътта гори, умът се трескаво приспива...
Там никога не се задържа хлад и скреж,
и всичко в прах полека си отива...
Но аз не искам да умра във прах.
Не искам да заспя със сбъднати мечти.
И по теб ще сипя пръст и смях,
докато сам не се погубиш ти.
Навън студено е- дано се вледени!
Дано във леден блок се аз превърна!
Дано се никога назад обърна!
Дано страстта завинаги се умъртви.
И нека има истини безброй,
безброй да са, и цял живот да гоня да ги стигна.
Но никога към стадото да свърна,
та лицето ти надуто пак да зърна.
12.
Имам всичко-зимата е моя
Ти върви към твоя търсен зной
Имам всичко- размишлявам във покоя
Ти върви, дано те чака той.
Инвестирам в лед за моето сърце-
и знам, малцина ще ме разберат.
Все се мръщят на студените ръце
И по плажовете се пекат.
Да бяха малко прозорливи,
щяха да ме разберат,
че болестите жега искат
и от студ се те топят.
Имам всичко.
Зимата е пуста откъм гниди.
Правя всичко.
Във виелицата никой няма да ме види.
13. In Bloom.
Прободи
ги снежните стени
със алкохолен дих
или със скапан стих
Прояви
разбиране към тях
и проясни
им филма в злобен смях
Отвори
мъртвешките очи
спри-
огледай се във тях
Разпори
отвътре нечий син
създай си църква
всред душевният му храм
Разнебитен, преебан
но нищо, имаме латекс.
Умъртви
невинността
заспи
след многочасов секс
Пречисти
се в блатните води
в помийна яма дом си изгради
хвърли изкосо поглед към леда-
опитай що е да си чист на свобода.
14/Three
`1 Ето го, моят живот е пред мен
подминавайки всичко с вид оскърбен
че цветята растат върху мъртви цветя,
че животът расте на гърба на Смъртта...
`2 Но може би ще дойде ден
по-светъл от слънчева пряспа
и моят поглед все озлобен
с писец на усмивка ще хрясна
`3 Усмивката тъй ще зарастне...
15. Vas
Кой е този, който скапа младостта ти
пълзя с раздрани колене към теб
Нима животът ми опря се на смъртта ти
нима Смъртта е част от радостта ти?
Небето свети с твоите очи
но ти не искаш да си шибан ангел.
Кой клепачите ти в плач закри?
Кой в милионите ми неизпратени целувки те покри?
Почивай, братко, сред пръстта ронлива
страховете няма да са ми любим.
И към теб ще скита сянката ми причудлива
която ти така обикна сред цигарен дим.
Филмът свърши, залезът дойде - отровен и червен.
О, няма да се плаша, дръж се гордост, дръж за мен.
Ще гръмна всеки нагъл облак, който ни дели,
ще излетя нагоре, давейки се в слънчеви лъчи...
Къде си? Няма нищо! ...
А кръвта гори.
гняв и безразличие-
две вълшебни думи
чрез които ловко се изтръгвам
след всяка катастрофа.
гняв и безразличие.
защото всичко, което се случва сега
ще бъде толкоз маловажно по-нататък
хванеш ли "сега" по-здраво
се топи като снежинка.
отвъд изтерзаните ми мисли
се крие хладна машина
отброяваща трезво дните си
с извратената физиономия
на саркастичен мазохист.
02.
надени си примката, ще гледам с удоволствие
как идеалът ти се скъсва, с непокорството на труп-
нягога живял, сега разлагащ се в реката
бял призрак, издуващ се над водораслите
ела и ме притисни към себе си-
моментът няма да е вечен
а навън ще завали, когато си отидеш
толкова банално е, но имаме "сега"
така че надени си примката, ела
и гледай как идеалът ти възкръсва
с кървави очи, спокоен като лед
все по-бял, издигащ се във въздуха
издигащ се над теб.
03.
...и когато отвори очи
ясното превърна се в неясно
светът превърна се в ковчег
и в него беше адски тясно
да политне иска
да се слее с нещо безвъзвратно
там желанието сковава всичко в лед
и да си сам е леко и приятно
but with your fingers crossed
you wish yourself a Holocaust
pay no mind to the battles you`ve won*
sink into the dissapearrin sun
04.
Пак съм тук, смразявам глупави надежди-
но как ми писна да се лутам в тъмнина!
Не искам много, няма да разплитам прежди-
само Истина, и капка светлина.
Слънцето да се разходи в мойта пазва-
в чистота, а не в душевна язва;
тук е леко, и приятно...
утре винаги е опция
да проспиш това, което би се случило
и Тази сомнамбулна вечер..
Там, сред мъртвите и безнадеждните.
05.
Смисъл, отвлечен надалеч
сред есен, минзухари и изсъхнала трева
надявам се да знаеш що е-
звук, излизащ от тръба,
напъхан в чуждото ухо.
Пожълтява и този лист.
След година-две го гледаш с поглед празен
но се връщаш в Бъдещето, в скривалището
на порочната ти, алчна младост
плъгзаща се кат, змия
извисена като нагъл скок
одобрена с блеснал влюбен поглед
наранена с резенче от ангелско перо,
животворна.
Повече е от самият теб
и е протест на тоз, загиващият свят,
алчен бунт на анемична, и хриптяща гръд
с очи големи, влажни, извънземни...
06.
В делириумът от възприятия
и в абстиненция от тъга
напред вървя без грам симпатия
към жалката ми, рошава глава.
Защото разумът не винаги е пръв
когато още ти стърчат криле.
Защото може и да храчим кръв
от изтерзаните си дробове
но няма да ти се дадем
машино, гълтаща овце
ще посадим заразен оптимизъм
там, при душегубното реле
ще те залеем с огън и признания-
скромността ще скършиме надве...
За да можем в този хаос от страдания
за миг да станем богове.
07.
притвори тя очи и полетя
полетя навътре в себе си
ошлайфа се в стоманените си очи
и светът през леден блок видя
така ли се създават нейните мечти
през зъби и с раздрани от предатели крила
през мъгла от вещи и безсмислена тълпа
която тази вечер от гневът й изгоря...
08.
Смъртта роди дете
От плавни сенки, от тъжащи струни
С коси от кървави висулки
И с очи, мътнеещи в безкрайността.
Под старата къща на Попа
Ято врабчета са сгушени.
И някъде под тях , на пейките
Се хилят хлапета напушени.
Детето мярна близкия трамвай
И възхити се на машинното му постоянство.
От дебрите му наизскачаха човеци
С рязки крясъци, подобни на пиянство.
Заговори на един поет детето...
-От вътрешностите им кухи,
И от празните им, овчи личица
Избухват само думи глухи
Гаврейки свещена тишина!-
-Защо, поете, на човеците си ти пазител?
Кога видя в душите им света обител?
Кога отправиха ти свойте почитания?
Нима без тях си ти обречен на страдания?
-Аз имах си една надежда,
вгледан в две изгарящи очи.
И като нафта те ме зимата затопляха,
но догоряха те.
Увяхнаха, уви.
-Когато ти в очите гледаше
Какво си мислеше за тях?
-Когато аз в очите гледах,
мислех за безкрайност, и за крах...
...И ето, хорската тълпа
На пътя си за вкъщи пак ме смаза.
От стадата имам страх.
-И онези нефтени очи
казваш ми, били са те различни?
Не реши ли, че са примерно лъчи
на демони за теб излишни?
Слушай ме, поет наивен-
Никога не вглеждай се в тълпата.
И не търси с жадуващ поглед
В нея някаква отплата-
Някой като теб, различен
Бродещ, търсейки разплата…
Недей!
-А що да сторя?
Що от нея да извадя?
-Изводи,горчиви.
Почерни им дрехите красиви.
С грозни, но и верни думи.
Току-виж наивността погуби!
-Виждам, истини говориш.
А аз с правдивостта не споря.
Искаш ли със мене да се поразходиш,
вече с тебе няма да се боря...
И ето, подир час се мръкна.
Глъчката за щастие заглъхна.
Нашите герои в такт проходиха-
с подръчни думи нормата умориха.
Смъртта на изкушението не издържа-
закрачи редом с двете си чеда,
сега оставят те из София следи
мътилки от сълзи на рошави овци.
09.
Култивирай слабост.
Наблюдавай как расте.
Съдери си кожата с ръце,
сграбчи изстрадалото си сърце
Изхвърли го в кофата,и не мисли
че то е нужно. Нужни са бодли!
За тези ходещи машини
със десетки пипала
а на тяхните турбини
надпис:
MADE IN VILLAGE SOFIA.
кретат в групи
и отиват си по същия начин
всеки смехотворен тих животец влачи
със затворени очи, и зееща уста
бавно умъртвяват своята душа
10. R.
Когато днес едно листо припадна във краката ми
поисках ти да се намираш там наместо него
но не истинското теб,
а величавото теб в главата ми...
Поисках го като глътка вино след разходка в пустинята
като тежък сън след мозъчна операция
като лятна буря със светкавици
С гордата осанка на прокажен
винаги да броди сам с ръце зад кръста
с походката на господар на мислите си...
Поисках образът да дойде-
да го сверя с настоящия
да самоанализирам себе си, какво търся
и защо бързам винаги безмислено
и пристигам изпотена
вън от кожата си
тук, сред бурята...
нямам против
нямам против да съм скелет-
да се доизграждам цял живот
и търсейки парчетата
да ровя във лайна
но не и тези
само не и тези
...
но пак изникваш
пак ме гледаш
пак си се вторачил
и аз във теб
всеки чака нещо,
всеки прави нищо...
и пак сънувам
че съм просто някаква снежинка
с пулсиращо сърце
обречена на гибел
от твоята ръка
поиграй си с мен
...на една игра студена-
кой е по-безразличен
ела да я играем с векове...
който пръв загуби- да умре.
11.
Сладка болка от самата Смърт-
от смъртта на сляпо да обичаш.
Волно ехо в пропастта лети-
няма отговор, и насаме говориш ти.
Блудкава, съмнителна, димяща смес:
запалително за всички сетива,
приспивателно за всеки стрес-
а има там простор и небеса...
Има наркотик за всяко зло.
Защо избра сред глупост да гориш?
Защо ти пречи образът да спиш?
Защо лекарството е винаги едно?
Където крие се копнеж-
плътта гори, умът се трескаво приспива...
Там никога не се задържа хлад и скреж,
и всичко в прах полека си отива...
Но аз не искам да умра във прах.
Не искам да заспя със сбъднати мечти.
И по теб ще сипя пръст и смях,
докато сам не се погубиш ти.
Навън студено е- дано се вледени!
Дано във леден блок се аз превърна!
Дано се никога назад обърна!
Дано страстта завинаги се умъртви.
И нека има истини безброй,
безброй да са, и цял живот да гоня да ги стигна.
Но никога към стадото да свърна,
та лицето ти надуто пак да зърна.
12.
Имам всичко-зимата е моя
Ти върви към твоя търсен зной
Имам всичко- размишлявам във покоя
Ти върви, дано те чака той.
Инвестирам в лед за моето сърце-
и знам, малцина ще ме разберат.
Все се мръщят на студените ръце
И по плажовете се пекат.
Да бяха малко прозорливи,
щяха да ме разберат,
че болестите жега искат
и от студ се те топят.
Имам всичко.
Зимата е пуста откъм гниди.
Правя всичко.
Във виелицата никой няма да ме види.
13. In Bloom.
Прободи
ги снежните стени
със алкохолен дих
или със скапан стих
Прояви
разбиране към тях
и проясни
им филма в злобен смях
Отвори
мъртвешките очи
спри-
огледай се във тях
Разпори
отвътре нечий син
създай си църква
всред душевният му храм
Разнебитен, преебан
но нищо, имаме латекс.
Умъртви
невинността
заспи
след многочасов секс
Пречисти
се в блатните води
в помийна яма дом си изгради
хвърли изкосо поглед към леда-
опитай що е да си чист на свобода.
14/Three
`1 Ето го, моят живот е пред мен
подминавайки всичко с вид оскърбен
че цветята растат върху мъртви цветя,
че животът расте на гърба на Смъртта...
`2 Но може би ще дойде ден
по-светъл от слънчева пряспа
и моят поглед все озлобен
с писец на усмивка ще хрясна
`3 Усмивката тъй ще зарастне...
15. Vas
Кой е този, който скапа младостта ти
пълзя с раздрани колене към теб
Нима животът ми опря се на смъртта ти
нима Смъртта е част от радостта ти?
Небето свети с твоите очи
но ти не искаш да си шибан ангел.
Кой клепачите ти в плач закри?
Кой в милионите ми неизпратени целувки те покри?
Почивай, братко, сред пръстта ронлива
страховете няма да са ми любим.
И към теб ще скита сянката ми причудлива
която ти така обикна сред цигарен дим.
Филмът свърши, залезът дойде - отровен и червен.
О, няма да се плаша, дръж се гордост, дръж за мен.
Ще гръмна всеки нагъл облак, който ни дели,
ще излетя нагоре, давейки се в слънчеви лъчи...
Къде си? Няма нищо! ...
А кръвта гори.