1.2
Пътувам.
И метално хладни са крилете ми;
в стремеж отвъд.

Летя в стремеж да стигна Дъното
и Вечността и
даровете тинести в небето

В стремеж да атрофират
крайниците от безсмислие
и от смисленост да бъда крайност

Светлина без мисъл
и без минало
да ме настига през нощта

устремена към невижданото
хладна като повей
тиха като ударите на кръвта.



3.
листовете тънат в прах
та посмях се
и реших да ви разкажа
за бутилка Молотов
и за момичето, което го уби
звезда на плажа

всяка вечер
то заспивало със страх
и от умора, не от друго
аз историята проспах

страхувала се е от светлина
и затова
краде небето
и го култивира в своят ирис

там, сред тая морска ширина
загуби се детето
никой повече не я видя
но по пясъка се носи звезден мирис...